Приложения към Устава на ААРЗ
У С Т А В НА АСОЦИАЦИЯ НА АРТИЛЕРИСТИТЕ И РАКЕТЧИЦИТЕ ОТ ЗАПАСА
П Р И Л О Ж Е Н И Я
КЪМ У С Т А В А
НА
АСОЦИАЦИЯ НА АРТИЛЕРИСТИТЕ И РАКЕТЧИЦИТЕ
ОТ ЗАПАСА „ОЛИМПИЙ ПАНОВ"
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Приложение 1
АСОЦИАЦИЯ НА АРТИЛЕРИСТИТЕ И РА КЕТЧИЦИТЕ ОТ ЗАПАСА „ОЛИМПИЙ ПАНОВ"
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА ААРЗ „ ОЛИМПИЙ ПАНОВ“
З А Я В Л Е Н И Е
От ………....................................................................................................................
(звание,име, презиме, фамилия)
Адрес за кореспонденция:
гр.(с.): .................................................... пощенски код………..
улица (ж.к.) ........................................................ бл. №......, вх......, ет....., ап.......
E-mail: ................................................................................
Телефони: Мобилен ................................., Стационарен ........................................
Зачислен в запаса (резерва) от дата .... .... .......... г., с Военна книжка, Сер. ..., №; ...................
Уважаеми господин Председател, заявявам желанието си за членство в Асоциация на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов”, като ………………............. (индивидуален или асоцииран) член, считано от ..... ....... .................
Декларирам, че съм запознат с Устава на Асоциацията, и залегналите в него цел, предмет на дейност, средства и задачи и ще работя за тяхното постигане.
Прилагам:
1. Регистрационна карта;
2. Документ за платен встъпителен членски внос.
Дата: ....... ...... 20..... г. Подпис: ………………….
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Проложение 2
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Приложение 3
МАРШ НА АСОЦИАЦИЯТА
АРТИЛЕРИЙСКИ МАРШ
/ИЗПРАВИ СЕ ГОРА ОТ СТОМАНА/
текст: Георги Бакалов, аранжимент: Илия Драганов
1. Изправи се, гора от стомана!
Насочете се, бойни дула!
Насочете се в гневна закана
Към врага който носи война!
Припев: Запей ти наша батарея,
запей отново с пълен глас!
Запейте хиляди след нея,
запейте заедно със нас!
2. Ден и нощ в мир честит и в тревога
ние пазим народния труд.
Враговете посрещаме с огън,
а другарите с братски салют.
Пр.: .........................................
3. Артилерио, чест ти се пада
да удариш врага първа ти!
И засвирят ли в боя снаряди,
тази песен с нас ще лети.
Пр.: .........................................
4. А навред нашˈта родна пехота
с нас върви през гори и поля.
Спрат ли нашˈте дула да боботят,
еква нейното мощно "Ура!".
Пр.: ......................................
ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРИТЕ НА МАРША
Илия Драганов, роден в Свищов на 4.07.1913г. и починал на 4.05.1977г., завършва ДМА (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров”) с виолончело през 1933 г. Учи частно композиция при проф. Парашкев Хаджиев. Завършва и стопански науки в Свободния университет (1935 г.). Работи като оркестрант-виолончелист в Царския военен симфоничен оркестър, а по-късно в Софийската филхармония и в Софийската опера.
Илия Драганов е автор на инструментални пиеси, около 250 хорови, солови и забавни песни и др.Автор е на маршове и песни, изпълнявани от Ансамбъла за песни и танци на Бтлгарската народна армия. Една от тях е „Артилерийски марш“.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Приложение 4
ДРУГИ МАРШОВЕ
МАРШ НА РАКЕТЧИКА
/текст и музика: м-р инж. Венцислав Иванов/
1. Ний ракетчици сме смели
на народа наш велик
и чеда сме ний умели
на страната щик и щит.
Припев: Ракетчици,ракетчици,
ний крачим в боен строй
На нас родината разчита
да пазим родния покой.
2. Нас не плаши студ и пек.
Всеки в туй е убеден.
С пуск разчетен, точен, верен
ний врага ще пометем.
Пр.: .........................................
3. Щом с война заплахи има
ний сме с воля несломена.
И на поста свой стоим,
всеки удар ще отразим.
Пр.: ...............................................
4. Стискай зъби враг коварен,
че ще бъдеш поразен.
От ракетните бригади,
ти ще бъдеш разгромен.
Пр.: ...............................................
5. Щит надежден и мобилен
мощен, вечно млад и смел.
Щит защитен, мощен, силен
над страната катˈ орел.
Пр.: ....................................................
КОННО-АРТИЛЕРИЙСКА ПЕСЕН: “БАТАРЕЙНИЯТ КОМАНДИР”
/Посветена на капитан Георги Георгиев – Чингис хан/
текст: поручик Иван Банковски, Музика: по старинна песен
Брезник – 1937 г. Възстановил по памет и нотирал: д-р Ник. Русев
1. Край свойта конна батарея
седеше шефът и възпят,
която цяла епопея
създал бе в мир и бран навред.
2. Запрях се аз и се обърнах,
така към тоз войник не стар:
Кажи ми капитане славен,
в що вярваш още ти със жар?
3. След толкоз бури, що минаха
през твойта патила глава
и гордо се над нея вяха
не малко бойни знамена?
4. След тези думи командира
повдигна своята глава
и каза ми, без да позира
едно след друго тез слова:
5. “В любов аз никога не вярвам,
ни също в хубави жени,
защото те са променливи
тъй както летните мъгли.
6. Не вярвам аз и във виното,
във власт и многото пари,
не вярвам в злото ни в доброто
ни ощ във правдата дори.
7. И тъй не вярвам аз във нищо,
с което днеска не живея,
освен във УРАГАНА ТОЧЕН
НА МОЙТА КОННА БАТАРЕЯ!”
КОННАТА АРТИЛЕРИЯ беше артилерията създадена да придружава и съдейства на конницата във всички фази на боя. За разлика от “дивизионната артилерия”, която беше също с конна тяга, тук всички длъжностни лица, включително и оръдейната прислуга, са на коне. Това я прави по-бърза, по-подвижна и годна да придружава конницата по всяко време и навсякъде.
Конно-артилеристът бе артилерист с кавалерийски дух. Характерът на бойната му дейност налага той да бъде бърз, съобразителен, смел и решителен. Легендарният капитан Векилски съчетал всички тези качества и през десетилетията след смъртта му всички конно-артилеристи са се стремили да му подражават.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Приложение 5
МАРШ НА СОЗР - „ЕДИН ЗАВЕТ”
ЗАВЕТЪТ НА ДЕДИТЕ
/“ЕДИН ЗАВЕТ“/
1. Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- „Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги /от близо и далеч/2“
Пр.: И тоз завет на миналото грял е в дните
кат дивен фар, и вожд той бил е драг
на всички тез, кои загинаха в борбите
за род, за родна чест, презрели суетите
на грешний свят, презрели бащин праг.
2. И не ли той под родно знаме днес войските
събира пак? И не ли тоз свещен
завет на всички тям сгрява им душите
и вика ги в борба неравна със вразите
без жал да мрат /за бащин край рожден/2?
Пр.:
3. Един завет оставили с нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- „Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги /от близо и далеч/2“
Пр.:
ИСТОРИЯ НА МАРША „ЕДИН ЗАВЕТ“
Стихотворението на Иван П. Йончев е създадено през есента на 1915 г., когато се извършва мобилизацията за участие на България в Първата световна война. То е посветено на подполковник Тодор Гиргинов и през 1916 г. е публикувано в сбирката „За Родината”, а на следващата 1917 г. и в стихосбирката „Стихотворения”.
През зимата на 1919 г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерскауниформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си.Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта.
Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна”, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „Марш на 41-ви випуск” – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има само майор Морфов.
Маршът „Заветът на дедите”, по-известен като „Един завет”, много бързо става популярен, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертоара на всички ученически и професионални хорове. Хоровете „Гусла” и „Кавал” го качват на голямата национална сцена, с което придобива и международна популярност. Един от международните концерти на хор „Гусла” изнесен във Варшава през 1935 г завършва с изпълнението на този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет”, както им звучи текста…
Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши Първа Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец”. Дружи с поетите Димчо Дебелянов и Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство, като многократно е играл на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е малко по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен, Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка през 1915 г. успява да издаде една малка книжка „За Родината”. Там е публикувано и стихотворението „Един завет”, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…”, „Какво са, о, татко, в небето звездите”, Иван Йончев оставя ярка следа в българската литература.Умира на 26.05.1918 г. от туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж „Св. Августин”. По-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пехотен Черноморски полк. Участва в Балканската война като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години от творческата му дейност през 1946 г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас, който по-късно се загубва или е унищожен. След много години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но ѝ казват, че никой не се интересува от „фашистки песни”. От творчеството на Георги Шагунов са оцелели над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.Георги Шагунов умира в Бургас на 10.11.1948г.