Този проблем, както и използването на БЛА от граждански лица, изобщо не е регулиран и няма изгледи да бъде решен законодателно в близко бъдеще. Да не говорим за бойното използване на рой от хиляди апарати. Ето защо редица страни вземат екстрени мерки за защита не само от масирано нападение, но и от единична атака с БЛА.

          В това отношение безспорно лидира Русия, която разви най-напред защита от БЛА, а след това започна разработване на множество образци с различно предназначение и днес е втората страна след САЩ, която има на въоръжение 3-4000 БЛА – в американската армия те са около 7000.

          Днес се очертават няколко направления за защита от този нов вид ударно средство, по-важни от които са :

          - средства за радиоелектронна борба /РЕБ/,

          - обемен въздушен взрив,

          - БЛА-прехващачи

          - класически кинетични средства за ПВО ,

          - нелетални средства за захващане,

          - пернат „спецназ”.

          Малоразмерните апарати са трудно откриваеми поради малките си маса и размери и широкото използване на композитни материали, които формират изключително малка, дори нищожна, отражателна повърхност в радиолокационния диапазон. Използването на електрически двигатели или на малогабаритни бензинови предполага създаване на почти незабележим топлинен фон, който е трудно откриваем от днешните термовизионни прибори. Не стои по-добре въпроса и с използване на оптически прибори за откриване и идентифициране.

          Поради тези причини прехващането на БЛА стана твърде сложна задача, особено това важи за нано, микро и мини апарати – за тях, пък и не само,  прехващането им е неизгодно с използваните днес класически зенитни средства, включително и от икономическа гледна точка. Да се използва скъпа зенитна ракета /например, ракетата на ЗРК „Пейтриът” струва 3 млн долара/ срещу не особено скъпите /от няколко хиляди долара/ БЛА е нецелесъобразно, освен в случаите, когато те са многобройни и летят близо един до друг.

          Поради това усилията се насочват към използване на средствата за РЕБ – чрез тях се смущава канала за свръзка „оператор-БЛА”, с което той не само се подавя, но се създава и възможност за приземяването на БЛА.

Такава възможност притежава цяла гама мобилни руски комплекси, като „Силок-01” и „Жител” – с тях малоразмерен БЛА се открива, определят се координатите му и се оказва въздействие върху канала за космическа свръзка и върху навигационното оборудване.

За борба с отделни БЛА се използват и ръчни електро-магнитни оръжия с форма на автомат/карабина, които се използват от отделни бойци, като руските „Пищал”, „Атака-ДБС”, „Таран-ПРО”, REX 1 на концерна „Калашников”, китайското UAV-D04JA и „Drone Defender” на САЩ – те са с ориентировъчна маса 3.5-4.5 кг, имат обсег 0.5-1 км и време за продължителна работа 1-2 часа.

Създадени са и подобни стационарни устройства за обектова защита. Такова е руските радиоелектронни оръжия СЕРП и „Соларис-Н”. СЕРП осигурява откриване с пасивен локатор с последващо  радиоелектронно подавяне на разстояние до 20 км. Разбира се система от такива устройства може да осигури защита на значително по-голямо простронство, т.е. на крупни промишлени предприятия и военни бази. За разлика от него „Соларис-Н” извършва тази дейност наплно автоматично без каквото и да е участие на човека, заменен в случая с изкуствен интелект.

По всяка вероятност автоматичната защита от БЛА ще бъде доминираща в бъдеще, защото времето за реакция от откриване на влитащ БЛА, определяне на вида и, следователно задачата му, до прехващането става все по-малко.

          За защита на голямо пространство се използват значително по-мощни средства за РЕБ. Бих споменал само руският комплекс  „Красуха”, от който на въоръжение вече са приети няколко образци – от тях най-съвършенният е „Красуха-4”. С нея се подавят както РЛС, така и радиоканали за управление на крилати ракети и БЛА на разстояние 150-300 км. Именно този вариант е развърнат на руската база „Хмеймим” и с нея през нощта на 7 април 2017 г. е въздействано на крилатите ракети „Томахоук”, с които САЩ обстрелваха сирийската авиобаза „Шайрат”. Тогава ударът е нанесен с 59 ракети, от които 23 попадат на територията на базата, а останалите 36 не долитат до нея и все още няма официално обяснение на този случай. Неофициалното е намесата на „Красуха-4”, като за това може да се съди по оплакванията на фактори от Пентагона, че в сирийското пространство често им се случва загуба на навигационен сигнал и дезориентация на летците.

          Интересно направление в борбата с БЛА е използване на БЛА-прехващачи. Един от първите образци е канадският „Drone Bullet”. Той е със здрав корпус и се управлява от оператор, който получава информация от встроена камера в прехващача и в зависимост от нея той го насочва към една или друга цел, унищожавайки я с пряк удар /таран/. Ако прехващачът остане функционален, той ще атакува друга цел, в противен случай, ако е възможно, трябва да бъде приземен и ремонтиран. За БЛА-прехващачите се разработват и редица други методи за унищожаване на противника, които засега са все още като идеи и опитни разработки.

          Активно се създават и методи и средства за нелетално прехващане на БЛА. Впрочем нелетален метод е и приземяване след прекъсване на линията за свръзка с оператора. За разлика от него вече са създадени специализирани БЛА за нелетално прехващане, които имат очевидни предимства, най-важно от които е въъзможността противниковият БЛА да се залови цял, без повреди, с цел изучаване и подобряване на методите и средствата за противодействие.

Най-елементарният метод е чрез използване на стрелящо устройство с мрежа за захващане на противниковия апарат по време на полет. Той е ефективен за малки и компактни БЛА тип квадрокоптер, докато за по-крупните и то от самолетен тип използването на мрежи е неефективно.

БЛА за прехващане с мрежа е швейцарският „Sentinel”. Неговият радиус на действие е 4 км, а скоростта на полета – 230 км/час. Алгоритъма на дейстие се осъществява от оператор и включва сближаване, изхвърляне на мрежата, захващане и приземяване с парашут на мрежата със захванатата цел.

Подобни са и руските „Карнивор” и „Волк-18”. Последният обаче действа в автоматичен режим до момента на атаката – сигнал за нея се подава от оператор. Предназначен е за борба с единични мини-БЛА тип квадрокоптер, каквито се използват най-вече от  терористи. Самият „Вълк-18” е от този тип. Има маса 4 кг, полет от 30 минути, задвижва се с 4 елдвигатели, захранвани от батерия и открива целта с оптично устройство. На борда му има 3 мрежи, с които може да атакува 3 цели, като при изразходването им четвърта цел може да бъде унищожена чрез пряк удар.

          В много страни има идея да се използва стрелково или мини-ракетно воръжение, установявано на БЛА. Такива апарати ще бъдат с маса 25-35 кг и ще използват самозареждащо се оръжие с боекомплект 10 патрона тип ловджийски. При тях откриването на целта, съпровождането и обстрела става автоматично. Такива БЛА , както и варианти с мини-ракети „въздух-въздух” за средни по възможности БЛА, са все още на етап научни изследвания. Същото се отнася и за използване на боеприпаси с обемен въздушен взрив и на лазерни устройства.

          Твърде екзотична е идеята за използване на хищни птици за борба с нано, микро и мини БЛА.  Лидират в това направление Франция и Холандия, но доколко ще постигнат успех все още не е ясно.

          При провеждане на операция инженерно подразделение на руските ВКС в Сирия работят по изграждане на переправа, когато БЛА на ИГИЛ нанасят удари по тях. Бойците не успяват да реагират на тази неочаквана опасност и това навежда командването на контингента в Сирия, че е необходима подготовка на войските за защита от удари с БЛА. Проблемът се поема за разрешаване от ръководството на руската армия и за кратко време се разработва универсален тренажорен комплекс „Адютант”. Той имитира не само БЛА като ударно средство, но позволява задаване и на различни тактически елементи от тяхния полет. Комплексът се използва за подготовка на подразделенията на Сухопътните войски. Въвеждат се и регламентиращи документи за защита от БЛА, включително и специално упражнение за унищожаване на мишени-БЛА със стрелково оръжие, изпълнявано от всички родове войски.

Тази дейност се извършва успоредно с продължаващото укрепване на създадените подразделения за бойно използване на БЛА. От 2-3 години вече няма учение в руската армия, при което да не се използват тези подразделения така, както се използват всички родове войски.