Още първият български инспектор на артилерията на действащата армия през Балканската война - генерал-майор Пантелей Ценов пише, че денят 11^ти март трябва да се установи на вечни времена за празник на българската артилерия.

Нека, изпълнявайки девизът на нашата асоциация „Помни историята, пази отечеството!“, за пореден път да проследим славният път на българската артилерия и неразривно свързаните с нея ракетни войски - от тяхното създаване до наши дни, както и да почустваме духът и величието на хората, написали с пот и кръв тяхната история, пренебрегнали личния си интерес, спокойствието на семействата и дори живота си. Заслуга за това имат и присъстващите тук ветерани.

За начало на нашата артилерия можем да говорим по време на борбите за национално освобождение, когато българските поборници изработват и използват черешови топчета за поразяване живата сила на противника.Въпреки ниската си поразяваща ефективност, тази първа българска артилерия оказва силно морално въздействие – от една страна всява паника сред противника, а от друга - повдига духа и самочувствието на въстаниците.

След освобождението ни от от турско робство, на основание заповед на руския комисар в България княз Дондуков–Корсаков, във всяка териториална област се формират по една артилерийска батарея. За началник на българската артилерия е назначен майорът от руската артилерия Лесовой. Още на 10^ти септември същата година, северно и южно от Балкана, са сформирани по една артилерийска бригада, с по четири батареи, с по осем оръдия. През 1880 г. българската артилерия преминава на полкова организация - с по две отделения с по три батареи. През май 1884 г. в София се създава и първият учебен артилерийски полигон за подготовка на артилерийски офицери, който е първообраз на артилерийското училище в страната.

Бойното си кръщение младата българска артилерия получава през Сръбско-Българската война 1885 г. Тя де факто се ръководи от самия министър на войната – капитан Константин Никифоров (завършил Михайловската военна академия в Санкт Петербург) и от началника на артилерията (първият български офицер на тази длъжност)   капитан Олимпий Панов – патрон на нашиата асоциация - родолюбец, отдал младия си живот за строителството и утвърждаването на българската артилерия. Срещу 400 оръдия и 120 000 войници на сръбските завоеватели, българската армия противопоставя около 200 по-модерни за времето си оръдия и 108 000 бойци, готови да умрат за родината си. В тежки, изтощителни и кървави тридневни сражения на всички участъци и най-вече на Сливнишката позиция, мощният и точен огън на нашите артилерийски батареи унищожава вражите батареи и пехота, всяват паника и обръщат сръбските дивизии в бягство.

След войната развитието на българската артилерия продължава. Атилерийските полкове нарастват на девет - за всяка пехотна дивизия по един. Планирано е във военно време количеството им да се удвои. Общо артилерията разполага с 1 168 скорострелни и нескорострелни артилерийски системи и над 800 000 снаряди за тях - с различно предназначение. Освен артилерийски полкове в пехотните дивизии, всеки корпус и армия разполагат и с по три артилерийски отделения. Планинската артилерия наброява 54 планински оръдия, а крепостната – 188 оръдия и гаубици.

През Балканската война (1912 ÷1913 г.), в настъпателните операции при Лозенград, Люлебургас – Бунархисар, Чаталджа и най-вече - при щурма на Одринската крепост, артилерията прилага новаторски за света форми и методи за маньовър и способи за огнево поразяване, като: формиране на бригадни, дивизионни, корпусни и армейски артилерийски групи; невиждано дотогава съсредоточаване и масиране огъня на артилерията (до118 оръдия на 3 кm от фронта в участъка на пробива); развръщане на огневи позиции пред бойния ред на пехотата; изпълнение на огневи валяк и преграден огън; използване на самолети и балони за разузнаване и коригиране на огъня; предварително пристрелване на целите, които през нощта биват поразявани; изграждане на гъста и непрекъснато поддържана система от наблюдателни пунктове и телефонна мрежа; и др.

По повод на тези действия на българската артилерия, турския офицер Хасан Джемал, участник в боевете за Одрин, записва в дневника си - „Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята, в резултат, на което ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.”

Избухналата на 1^ви август 1914 г. Първа световна война поражда нови надежди за реализирането на българския национален идеал. Първоначално, поддържана от огъня на своята артилерия, 1^ва българска армия разгромява сръбската армия и завладява цяла Македония. След това, в редуциран състав година и половина здраво удържа южния Солунски фронт, атакуван от съюзните англо-френски сили, усилени с една италианска и шест сръбски дивизии, както и с цялата гръцка армия.

По същото време, на Добруджанския фронт, участта на победения сполетява и румънската армия - усилена с руски войски. Само за 36 часа (на 5^ти и 6^ти септември 1916 г.), 4^та дивизия на ген. Киселов овладява Тутраканската крепост (балканският Вердюн). Основна заслуга за победата отново е на артилерията. Тежките фугасни снаряди на българските батареи разрушват намиращите се на направлението на главния удар четири форта. След това със съсредоточен и преграден огън провалят контраатаките на румънците, които панически бягат към р. Дунав. Пленени са 28 000 войници и 400 офицери.

Най-величавата битка в новата българска военна история, е отбраната на Дойранската позиция (1916 - 1918 г.). Отбраната на позицията може да се раздели на три периода. Най-кръвопролитните боеве са през втория и третия периоди (т. нар. „Дойранска епопея“), която позицията се отбранява от 9^та пехотна плевенска дивизия, под командването на генерал-майор Владимир Вазов.

Срещу армадата на английския генерал Джордж Милн, отбраняващите се противопоставят 200 оръдия, 440 минохвъргачки и около 500 тежки картечници. Въпреки, че съотношението на силите нараства до 7:1 в полза на настъпващите, резултатите от бойните действия са ужасяващи за тях. Българската артилерия, коригирана от авиацията, води бърз огън по команда по предварително пристреляни точки и поразява противника още от изходно положение. Осколките от снарядите избиват цели роти в окопите и при изнасянето им към предния край на отбраната. Вследствие на точния съсредоточен огън, ураганния, площадния (без косене и с косене), и преградния артилерийски и минохвъргачен огън, уплътнен със стрелбата на 500^те картечници и 30 хиляди пушки, последван от контраатаките „на нож“, противникът понася зашеметяващи загуби. Настъпващите четири английски и две гръцки пехотни дивизии понасят съкрушителни загуби: от 75% до 90% от състава си. Отбраняващата се 9^та плевенска дивизия дава само 494 убити и 1208 ранени и е с напълно запазена боеспособност и готова за настъпление към Солун. По-късно, английският генерал Милн, от уважение към генерал Владимир Вазов, на два пъти командва бойните знамена да бъдат сведени пред него в знак на почит

След подписването на унизителния Ньойски договор от 1919 г., България навлиза в един от най-тежките си периоди. Страната има право да притежава само 60 артилерийски системи. Този период продължава до 1939 г. След това, артилерията се възражда, като се реорганизира и приема на въоръжение нова материална част. Създават се и първите противотанкови артилерийски формирования. В артилерията, освен оптическо, се води и звуково разузнаване и се използват метеорологични станции.

През първата фаза на Втората световна война (м. септември ÷ м. декември 1944 година), 1^ва и 4^та български армии провеждат последователно Брегалнишко-Струмишката, Страцинско-Кумановската и Косовската операции, а 2^ра армия - Нишката операция. Вследствие на тях германските войски са изтласкани от Македония и Сърбия. През тази фаза е похвално представянето на нашите бронеизстребители (противотанкисти)от бронираната бригада, които с точния си и изненадващ огън, допринасят съществено заразгрома на елитната немска 7^ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“.

През втората фаза на войната (м. януари ÷ м. май 1945 г.), артилерията на 1^ва българска армия, участва активно в Сремската, Дравската, Мурската и Чаковедската операции. При всичките тях, в тежки огневи противоборства със силен противник, тя се утвърди, като основно средство за поразяване на противника. Основно през втората фаза на войната са усвоени новости в бойното използване на артилерията, като: утвърждава се принципът за съсредоточаване на усилията на артилерията в участъка на пробива чрез допълнително привличане на тази от вторите ешелони; планирането на разузнаването, огъня и маньовъра на артилерията при пробив се осъществява в мащаба на обединението - централизирано и детайлно; огънят на противотанковите средства се приема като най-важна съставна част на огневата система при отбрана; всеки общовойскови командир разполага с непосредствено подчинена на него съпровождаща артилерия, което му дава самостоятелност и му осигурява възможност да влияе активно върху развитието на боя.

Непосредествено след Втората световна война, българската артилерия се развива според потвърдените от войната принципи и се превъоръжава с руска материална част. През 1948 г. се създава самостоятелно артилерийско училище в София, което по-късно е преместено в Шумен. През периода 1948 ÷ 1955 г. на въоръжение в артилерията навлизат нови артилерийски системи, в резултат на което нейната далекобойност нараства значително: на оръдията до 20 650 m, на гаубиците –до 17 230 m и на реактивните системи –до 10 060 m. Известен спад в развитието на артилерията е налице през периода 1961÷1969 г. През този период у нас се създават ракетни войски. Това обстоятелство води и до преименуването на рода войска – на “Ракетни войски и артилерия”. През есента на 1961 г. в гр. Самоков са формирани първитеармейска ракетна бригадаи армейска подвижна ракетно-техническа база. Покъсно такива бригади и бази се развърщат в Марино поле до гр. Карлово и в Кабиле край гр. Ямбол. Така трите ни армии разполагат с по една ракетна бригада. През 1964 г. в с. Телиш Плевенско се сформира ракетен полк (по-късно прераства в фррбр), в пряко подчинение на Командването на Сухопътните войски. Почти по същото време, последователно във всяко от съединенията на Сухопътните войски, се създават отделни ракетни дивизиони, въоръжени с по 2 или 4 пускови установки тактически ракетни комплекси.

В края на шестдесетте години нашето политическо и военно ръководство преосмисля ролята на артилерията в една съвременна война и през 1969 г. се сформират отново армейски артилерийски полкове, армейски противотанкови артилерийски полкове и противотанкова бригада - резерв на главното командване. Артилерията получава нова материална част като: 130-mm оръдие, 152-mm оръдие-гаубица, РСЗО БМ-21 “Град”, 100-mm противотанково оръдие. По-късно на въоръжение се приемат: 122-mm самоходни гаубици “Гвоздика”, 152-mm самоходна гаубица “Акация” и 120-mm самоходна минохвъргачка „Тунджа“. Така далекобойността на артилерията нараства до 27 150 m.

През 1984 г., в базата на Висшето военно артилерийско училище в гр. Шумен, е създадена първата в българската история артилерийска дивизия, в състав от четири бригади /оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна/, с по 72 бр. артилерийски системи: За съжаление, след подписването на Парижките договорености за ограничаване на въоръженията, тя е разформирована.

След 1982 г., ново важно направление е автоматизацията на процесите в управлението на артилерията и ракетните войски. Пионери в тази насока са: Командването на РВ и А в Сухопътните войски, ВНВАУ – гр. Шумен, артилерийските формирования в градовете: Самоков, Ботевград, Кърджали, и др. През 1989 г. в артилерията на Българската армия е приета първата автоматизирана система за управление на огъня на артилерийския дивизион “Искра”, а през 1996 г., и “Вулкан”. На 24. 12. 1998 г. в съединенията и частите, определени за превъоръжаване по националната програма за присъединяване на Република България към НАТО, се въвежда Полева интегрирана комуникационно-информационна система. Малко по-късно е създаден и приет на въоръжение усъвършенстван комплексен вариант на АСУОА – “Вулкан С ÷ ПИКИС”. През 2002 г., след решение на Народното събрание на Република България, оперативно-тактическите ракетни комплекси, както и тактическите ракетни комплекси 9К-52, са снети от въоръжение – бракувани и напълно унищожени.

Понастоящем артилерията на Сухопътните войски на българската армия включва артилерийски полк с пет дивизиона (152-mm оръдие-гаубици, БМ-21 “Град”, РК 9К79 „Точка“ и ПТРК „Конкурс“) и бригадна артилерия. Същата е в състав от по един самоходен артилерийски дивизион със 122-mm самоходни гаубици и противотанкова батарея с ПТРК “Фагот”. Батальонната артилерия в механизираните бригади включва: батарея 120-mm самоходни минохвъргачки “Тунджа” и смесен противотанков взвод със СПГ-9 и ПТРК “Фагот”. В перспектива се предвижда артилерийския полк да се трансформира в артилерийска бригада с шест дивизиона, като реактивните дивизиони стават два. Освен това се предвижда да бъдат закупени 155 мм самоходни артилериийски установки, които да заменят 152 мм гаубици.

Съгласно действащия План за развитие на отбранителната способност на Въоръжените сили на Република България, до края на 2020 г. артилерийските системи в Сухопътните войски с калибър над 100-mm са 190 бр. По естествен път непрекъснато се стопява и мобилизационния резерв от артилерийски специалисти. Не е радостно положението и с кадровите офицери-артилеристи, въпреки обявявания през последните години най-голям прием за артилеристи във НВУ. Въпреки посочените тъжни данни, все пак с гордост може да се посочи, че и понастоящем българската артилерия продължава да бъде смятана за основен и уважаван род войска от Сухопътните войски на Въоръжените сили на Република България. Това е така, защото основно полевата артилерията е в състояние да осъществява непрекъсната огнева поддръжка на маневрените формирования при изпълнение на  мисиите „Отбрана“ и „Подкрепа на международния мир и сигурност“.

Уважаеми артилеристи, ракетчици и гости, ние трябва да помним и да се гордем с подвига на нашите предци, участвали в щурма на Одринската крепост. Позволете ми да завърша словото си със спомените на командващият 2 армия генерал лейтенант Никола Иванов където той споделя, че изумителния успех на артилерията в битката за Одрин дължим на: високото съзнание за дълг на артилеристите; факта, че артилеристите бяха прекрасно подготвени за ролята, която им се отдаде да изпълнят; умението на артилеристите да удвояват и утрояват броя на изстрелите от едно оръдие, като срещу нагорещените тела на оръдията се използваха мокри шинели и одеяла. Освен това генерал лейтенант Иванов споделя, че когато пехотата видя и се увери в силата на нашата артилерия, тя удвои своите усилия и крепостта падна под дружните усилия на всички родове войски. Ето защо пехотинците са ходили да целуват артилеристите и техните оръдия, а на гаубиците са казвали “гълъбици” и са ги прегръщали.

Да ни е честит празника на артилерията и ракетните войски!

Благодаря за вниманието!

Ползвана литература:

1. План за развитие на отбранителните способности на Република България 2020, МО, С., 28. 01. 2016 г.;

2. Хр. Христов и колектив, История на българската артилерия, ВИ, С., 1977 г.;

3. Авт. колектив към клуб „РВ и А – Ол. Панов“ - СОСЗР, Сборник с материали от научна конференция на тема: „130 години българска артилерия“, ВА, 27. 05. 2010 г.;

4. Авт. колектив към клуб „РВ и А – Ол. Панов“ - СОСЗР, Сборник с материали от научна конференция на тема: „100 години от победата на българската армия при Одрин“, ЦВК, С., 11. 03. 2013 г.;

5. Авт. колектив към клуб „РВ и А – Ол. Панов“ - СОСЗР, Сборник с материали от проведена военно-научна конференция на тема: „Характер на съвременните локални конфликти и необходимите способности на българската армия за защита на страната“, С., ЦВК, 14. 04. 2016 г.;

6. О. з. полк. доц.д-р Стефан Ангелов Гърков, Доклад, по случай празника на РВ и А на Сухопътните войски на Българската армия, С., 13. 03. 2017 г.;