И още нещо. Когато правехме партийните събрания имахме войски и задачи, като лагери, стрелби, учения, пускове, годишно-отчетни проверки и много други.

Единствената основна задача с приоритет трябва да бъде грижата за членовете на ААРЗ. Защото след 10-15, максимум 20 години, тази асоциация ще изчезне. Просто защото няма попълнения от долу. А всички ние тук сме на 60 +. Отдавна мина времето когато от ВВАУ излизха по 100 млади офицера на година, а от ВА 20-25. Просто защото имаше ап, рбр, рдн, артилерия на тбр и мсп.

Като казвам, че основната задача трябва да бъде грижата за членовете на ААРЗ, имам предвид не само да отидем на погребението им. Това трябва да включва:

-        Информация за здравословното състояние;

-        Помагане за лечение във ВВМА;

-        Помагане за балнолечение в санаториумите на МО;

-        Парично подпомагане;

-        Посещение в домовете (след предварителна заявка и желание);

-        Поздравления по телефона за празици;

-        И други и други.

Прави ли се това от членовете на УС? Лично от Вас господин генерал?

В тази врзъзка ще кажа един анекдот: „ Мъж се хвали: Ние с жената сме си разделили задачите. Тя отговаря за малките, незначителни, като – какво ще ядем, къде ще учат децата, как да се обзаведе и други дребни неща. А аз за големите и важни проблеми – ще имали война между Русия и САЩ, ще се приеме ли Брекзит, ще кацнат ли китайците на луната и други важни големи неща.” Та, както виждам ААРЗ решава важните, големи неща. Но няма кой да реши „малките”?

Лично аз се старая в директен контакт по телефона да честитя на колегите рождените и именните дни, за НГ или други празници. В тази връзка голяма част от телефонните номера в списъка са вече невалидни???

Ще направя малко отклонение.

През 90-те години на миналия век армията беше включена в рейтинговата класация. И неизменно тя беше в първите места. Точно по това време бях в ръководството на БОЛ „Раковски”. На едно заседание на организацията излезе така нареченото „кърваво писмо”. След него последваха уволнения и наказания. Сред наказаните бях и аз. Много колеги тогава (някои са в залата) ме иронизираха и „съветваха” да се откажа.

Чест прави на генерал Тотомиров, че възстанови на служба някои от уволнените.

Няколко месеца по късно ръководството даде пресконференция, на която казах: „Няма държава в света, която да отива на това дередже и армията да не вземе отношение. В тази връзка ние се оказахме калпави военни.” И още: „Никой в света не уважава бедния, слабия и глупавия. По обективни причини сме бедни и слаби. А по субективни – глупави. Затова ни мачкат, обиждат, пренебрегват, налагат ни унизителни условия за живот.”

Последва ново наказание. И двете бяха от началника на ГЩ генерал Любен Петров.

Последствията – погром! И за държавата и за армията.

Господин генерал Фотев,

Имам един въпрос към Вас. Къде е Вашето протеже Ангел Златилов? Той е Ваш наследник и би трябвало да е тук, да е член на УС и Ваш първи заместник. Протеже, защото Вие го вкарахте в генерал-щабния курс. А имахте голям избор: Димитър Христов, Георги Сакарев, Валтер Цветков, Николов, Трифонов. Протеже, защото на една проверка, когато Златилов беше командир на Асеновград, ние с полковник Стоянов го оценихме на слаб, а Вие му писахте добър. Протеже, защото по негово време в Асеновград се запали и изгоря секретна секция, а Вие пак го прикрихте. И други и други.

Колеги,

Да си артилерист или ракетчик освен образование се изисква преди всичко ПРИЗВАНИЕ! Всичко вие тук имате това призвание! Ангел Златилов има образование но няма призвание за артилерист, даже за офицер. Неговато призвание е да държи високо ЕГО – то си. Като ПНЩР” на Асеновград, полковник Беждремов е командир. Той именно го удостоява да кандидатства във ВА. Но нещата се развиха така, че Златилов стана командир, а Беждремов негов заместик. Отнасяше се с него, като последния войник и всички свои грешки ги прехвърляше на него. А всичко в Асеновград е направено от полк. Димитров и полковник Беждремов. Понесете си резила за това господин генерал.

По проекто-решенията:

1. За членове на комисите са избрани само членове на УС. Това, ако не е тоталитаризам в действие.
2. Всички точки са с пожелателен характер. Няма конкретни неща.
3. Не се изпратиха навреме проекторешенията по пощата за обсъждане и предложения.
4. Няма и ред за социалната дейност!
5. Водещият събранието не поставяше въпрос за „против”, въпреки, че аз и стоящия до мен полк. Миланов на два пъти гласувахме против. А аз щях да кажа защо съм против. Малка пародия на водене на събрание!
6. Никой от председателите на комисии не отчете дейността на водената от него комисия.
7. Точките и подточките трябваше да се гласуват една по една.
8. По-голямата част от точките и подточките имат пожелателен характер,
9. Така и не разбрах, ние клуб ли сме или асоциация? Ни рак, ни риба. Ако не сме утвърдени, като ААРЗ, значи още сме клуб. Защото се получава така – рибата в морето тигана на горещия котлон.

Допълнение